Първо трябва да се има предвид, че с обработката на почвата целта е да подобрим физичните свойства на почвения слой, за да оптимизираме по този начин водния, въздушния и хранителен режим на едно насаждение.

В индустриалното лозарство не е обичайно да се унищожават стари лози. Огромен брой примери за това могат да се намерят навсякъде в лозарския свят и Европа.

Присаждането е един от предпочитаните начини за размножаване на лозите от някои стопани и те го използват, когато желаят да коригират сорта, който отглеждат или пък сами да си произведат облагороден посадъчен материал.

Там където опасността от измръзване е голяма, лозите се отглеждат приземно и през есента след листопада се загрибват.

Лозарството като наука се състои от общо лозарство – изучава биологията, екологията, размножаването и агротехниката на лозовата култура, и ампелография – наука за сортовете и видовете лози и селекцията на лозата.

С нея се извършват както дълбоки почвообработки, така и по-плитки култивации. Едновременно с това могат да се изпълняват комбинирани операции като разрохкване, дисковане, активно брануване и други.

Сред значимите фактори за присаждането са и метеорологичните условия в деня на работа. Добре е да се работи във влажно и относително хладно време, за да може калемите да не засъхват на подложката.

Някои от моделите са несиметрични (обикновено изнесени надясно от трактора), което им дава възможност да се движат по-близо до стволовете на дърветата и да оставят по-тясна необработена ивица в реда.

Калемът трябва да се постави там, където пръчката започва да се вдървесинява.

От голямо значение е чистотата и остротата на използваното от нас ножче – да го дезинфекцираме преди работа и да наточим остриетата.

Отглеждането на специални гроздови сортове е скъпа и трудоемка задача. Лозята търпят неколкократни годишни обработки, за да се гарантира събирането на добра реколта. И докато в миналото лозарите са отглеждали гроздето върху самоделни конструкции, то днес в големите лозови масиви се използват телени конструкции, свързани лозя чрез железобетонни или друг вид лозарски колове.

Така е възможно за три години да се създадат нови рамена, а гроздето да се появи само на едногодишния прираст.

А когато теренът е наклонен, да се предпочитат машини с плоскорезни работни органи.

Преди засаждането, корените на лозите се накисват във вода един-два дни, за да се освежат. Това мероприятие е задължително, когато засаждането се извършва през пролетта.